VBOX7

на мъж, пленил сърцето й.
Бездънна бе душата - като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.

Намери спомена - поизбледнял и прашен,
покрит със плетеница от заблуди.
Погледна образа
и много се изплаши!
Но топъл бе, замислен и учуден.

И доизмисли старите събития,
и заличи петна полепнал ужас.
Откъсна си мечтите -
сред разбитите...
Но знаеше - живее сред илюзия.

Засвети нощем нейният прозорец
и стопли се премръзналото тяло.
Родиха сънища забравените щори,
но знаеше -
мираж бе ТОЙ изцяло!