Не ми се гледа този тъжен момент. Винаги е жалко когато един млад живот си отива. Но когато сам си посегнеш на живота е престъпление. Живота е дар и трябва да се живее, независимо колко е тежък. След лошото винаги идва хубаво,само малко търпение.
Каква е тази мания да се давят. Побъркаха Демир, майка му, леля му, сега и сестра му. Никой не мисли за него. Надявам се, Керим да не тръгне и той да се хвърля от моста.