"Най-накрая се връщаш до границите на своята родина. Сега враговете дойдоха с предатели навсякъде под ръка... Да, това все още натъжава сърцето ми, да видя снимка на червеното знаме в Берлин... И снегът падна, покривайки мечти и идеали..."
Ти сериозно ли? Да се боря с кого? С невинни и беззащитни хора емигранти? С какво? С първобитна агресия и членство в секти? И защо? За да оправдая некадърността на местните с това, че чужденците били пречили? Това са елементарни хора...
Когато страната ти е превърната в боклукчийско кошче и всякакви боклуци са домъкнати,когато се води война и геноцид против страната ти,народа ти,и няма бъдище за децата ти и когато имаш само два пътя, да се бориш или да умреш.Какво избираш?
