VBOX7

момиче...и предполагам това е всичко което някога съм била за тебе...за тебе
В мечтите си виждам колко спокойно си говорим...защо не можеш да видиш....какво трябва да направя за да разбереш че не е просто приятелство това...аз съм просто твоето момиче и това е всичко което някога съм била за тебе
Защо виждаш нея а мене не можеш...толкова е реудно да повярвам,защо цялата ти любов е за нея,а няма нищо за мен?
нима за това ти предложох сърцето си,нима ти е достатъчно просто да ме забележеш?сякаш аз съм просто твоето момиче...и това е всичко ккоето някога съм била за теб
Опитах се да не виждам момичетат около теб...защото просто исках всичко да бъде наред....ти не знаеш какво е да бъдеш толкова влюбена...в теб...а ти дори не знаеш....
***************************************
Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града,
обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в
околността.
Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето
и. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по
него, никакви неравности, нищо.
И хората се съгласили с нея, това било най-красивото сърце,
което били виждали. ОТ някъде се появила една стара жена и
казала: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето."
Насъбралото се множество и младото момиче погледнали сърцето на
жената. То биело силно, но цялото било в белези, на места
липсвали части, които били заменени от други, та приличали
на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата
липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората
гледали смаяни старата жена, как било възможно да твърди, че
нейното сърце било по-хубаво. Младото момиче, като видяло в
какво състояние е сърцето на старицата се разсмяло и казало:
"Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето
е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до
бразда?!
"Да", отговорила старицата, "твоето сърце изглежда прекрасно,
но аз и за миг не бих го разменила за моето. Всеки белег
върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдала
любовта си. Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го
подарявам, понякога и на мен ми подаряват късче сърце,
което приляга на мястото, от което съм откъснала от моето.
Ама нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете
понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много
скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този
човек. Понякога съм дарявала от моето сърце без другият да
ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са
останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш.
И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали
отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към
тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да
изпълнят празните места.