VBOX7

/> ''... Душата ми... Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света...
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се - тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после... После се разкайвах.
Възкръсваше... Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах...
Опитвах се. Наистина! За ден...
На следващия - пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов...
Омръзнах и. И си отива...'
Румяна Симова