Отново е вечер!- каза моят най-тих час.-Време е за поклон пред твоя най-страшен повелител! И видях тигри, святкащи мълнии..., чух дрънчащи змии, криле на самодиви! Влизаше тя- моята,прелестна Вещица! :*
Ох, аз мощният, аз непобедимият , най-смелият- понякога плача! И не от болка или слабост, а защото съм в плен! В плен на онази магия, наречена любов! О, мили вещици-черодейки, умолявам ви, не правете повече-магии за любов! ;(
Кой не те е мразил, Теб, велика вързателко, обвръзнице, изкусителко, изследователко, изнамерителко! Кой не те е обичал, Теб, невинна, нетърпелива, вихрена, детеока Грешница! (u)
Охотно бих тръгнал с теб низ по-хубави пътеки! Пътеки на любовта през тихи пъстри дъбрави! Или край езерото там, дето плуват и играят златни рибки!(dance)
Моята нетърпелива обич прелива на порои, надолу, към възход и заход. От безмълвните планини и бури на болката ромоли тя чрез усмивката ми и в долините! (F)(h):*
Няма на света нещо, което да не може да бъде преживяно. Колкото и да е голяма болката, рано или късно или свикваме с нея, или преставаме да й обръщаме внимание.