А можехме да се радваме на творчеството и и до днес! Гордостта на Бургас! Толкова истинска, толкова крехка и чувствителна каквато е била и в живота! Наистина е чудо, все едно играе собствения си живот! Едва ли е предполагала тогава!
И аз посетих къщата, където е живяла Петя. Чувството е неописуемо. Усеща се присъствие на дух, който се чувства като хладен полъх, като паднала върху ръката гореща сълза или като лек едва уловим чист детски смях. Това е духът на Петя! Тя е сред нас!
