Харесва ми мисълта, която изказа към края, а именно, че не търсиш начини да заминеш, защото тук ти харесва и виждаш потенциал в държавата. Мисля, че това е отправната точка. Хората отдавна са се обезверили напълно и са загубили вяра в собствената си сила и воля за промяна. Ако повярваме, че имаме потенциал, че не сме 'кофти материал', че имаме стойност и се разровим да видим хубавите си качества, тогава ще тръгнем напред. Българите се мразим сами себе си, а сме прекрасен народ.
Ами не съм съгласна. В спора се ражда истината, и няма нищо лошо да сте на различни гледни точки понякога, но ако двама човека се обичат това ни най-малко няма да ги раздели. Когато аз обичам някой с времето чуствата ми се засилват все повече, а не обратното. Може проблема да е във вас, или в човека до вас. Изобщо не ме интересува колко преднамерени хора ще кажат, че това за което говоря е невъзможно, убедила съм се че е. Винаги ни се случват само нещата, които приемаме, че са възможни за нас.
това го мислиш ти, а дали тоя/тая до тебе е на същото мнение ? И ако изкараш 20 години с някой, който си обичал все ще си омръзнете, няма вариант в който да сте щастиливи до края, защото идва един момент, в който няма вече за какво да си говорите и почват скандали и отчуждение един от друг. Това може да ти го каже всеки един, който има връзка от 5 или повече години :)
Аз съм на мнение, че има истинска любов, и че двама човека могат да са влюбени завинаги, както в първия ден. И това, че не сте намерили правилния човек още не променя тази истина.
