Приятелю, прости ми, отивам си сега,
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше, аз помня,
Тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.
Защо не светят пак звездите,
Защо и слънцето угасна...
Ти си мислиш, че просто така
ще се върнеш при мен.
Не и сега, нима не разбра?
Онази нощ останах сама,
ти си тръгна от мен,
повярва в една нелепа лъжа.
Колко ли смелост ти трябва сега,
за да признаеш