"Какво да отговоря на старицата, без да обида старостта и? А думите в оправдание не излизат, сякаш са ми в тягост. Само орденът с ръка прикрих, за да не се цапа от обида.И изведнъж си спомних небето Афганско, нашето небе прозрачно.Можех да разкажа на тази старица, как плачеха планините, как снеговете червенееха от ярката, младежка кръв.И как планинските реки давеха последните викове и как небето тръшкаше по земята горящите МиГ-ове... А още ще разкажа как нахлува тъгата в квартирите..." Тъжно...
