Знам ще издържа,дори в ада да горя,
ще забравя как боли и какво ми причини!
Знам напук ще издържа,дори в ада да горя,
ще забравя как боли,и какво ми причини!
Ще простя, ще простя!
Едва не скочих от ръба, едва не паднах в пропаста,
но днес сърцето ми компас и все вървях към тебе аз!
Натисках болката с ръце,в нараненото сърце,
без глас повтарях си сама,струва си любовта!
Ще издържа!
Колко много съм мечтала
и безкрай съм те желала,
да те видя някъде навън.
Нежно аз да те докосна
и щастлива да съм после,
само че в реалност не на сън.
Исках те и твоето тяло пак във мен
и устните горещи търсих ги,
но вместо в твоите ръце
чужди себе си открих,
своето тяло аз на други подарих,
не ме търси.