VBOX7

bebulz

През прозореца, вятър звездите са живи, събирам ги в шепата когато поискам. После ги пръскам напълно умишлено, като в небесна галерия и пак е красиво. Вечността е пръстен, огледало на слънцето. Хиляди стъпки гравират лицето й, сребърна в мрака като звездно

безмълвие. Копира по кръста, разпънато време. Криеш се в пламъка да е светло в душата ти, осветяваш съня си да виждаш стените му. Хладен и гладък като мраморна статуя. Той е късче изпаднало от албума на дните ти. Няма ключалка и ключът е илюзия. В съня ти вратите са до болка изкуствени. Понякога трудно се справяш със думите, камо ли с мисли прозрачни до лудост. “Може би раят е приказката, в която занапред ще живеем” ..

Инфо

Следвай 0