belamie
ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ
Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата
Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата
ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
Размисъл
Във този си живот родена съм жена,
това ще значи винаги различна.
За някой ще съм майка, раждаща деца
и после учеща ги да прохождат.
За други ще съм красота,
омайно скрита във походка на газела.
Едва-едва поклащаща бедра
но караща всемира да замира.
За трети ще съм демон във нощта,
донасящ страстни урагани,
а пък отнасящ светове...
Във този си живот родена съм жена,
това ще значи винаги различна!
Приятелството се измерва не в години,
не с думи, не и във дела.
Приятелите се печелят и се губят –
приятелство се мери с вечността."
Ах, все едно - Надежда Захариева
Как става тъй, че ние вечно
се разминаваме със теб —
пустиня тиха с плисък речен,
безбожен връх със равна степ.
И кой е степ и кой пустиня,
реката кой е, кой — върхът,
ах, все едно, щом се разминат
във нас тъгата и смехът.
Не смогвам аз смеха да скрия,
ти — свойта скръб да заглушиш.
На две страни от две стихии
се носят нашите души.
Една към друга викат вечно,
но няма с теб да разберем
кое е туй което пречи
в една душа да ги сберем.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
Размисъл
Във този си живот родена съм жена,
това ще значи винаги различна.
За някой ще съм майка, раждаща деца
и после учеща ги да прохождат.
За други ще съм красота,
омайно скрита във походка на газела.
Едва-едва поклащаща бедра
но караща всемира да замира.
За трети ще съм демон във нощта,
донасящ страстни урагани,
а пък отнасящ светове...
Във този си живот родена съм жена,
това ще значи винаги различна!
Приятелството се измерва не в години,
не с думи, не и във дела.
Приятелите се печелят и се губят –
приятелство се мери с вечността."
Ах, все едно - Надежда Захариева
Как става тъй, че ние вечно
се разминаваме със теб —
пустиня тиха с плисък речен,
безбожен връх със равна степ.
И кой е степ и кой пустиня,
реката кой е, кой — върхът,
ах, все едно, щом се разминат
във нас тъгата и смехът.
Не смогвам аз смеха да скрия,
ти — свойта скръб да заглушиш.
На две страни от две стихии
се носят нашите души.
Една към друга викат вечно,
но няма с теб да разберем
кое е туй което пречи
в една душа да ги сберем.
Следвай
8
