изменя кой знае как хода на войната. Психологическия ефект е бил силен, но единствено нещо, с което се е справяла добре е борба с руските танкове в началото на Барбароса, нещо, което може да се разглежда като отчаяние. Машината е добра, но
Щурмови бомбардировачи е странно определение, те са пикиращи бомбардировачи. Руснаците залагат тогава повече на щурмоваците. Щуката и изобщо целия този клас самолети губи значението си, накрая на войната това е вече само спомен. И Щуката реално не
Е, Шърмана не е лоша машина. Тоест, не е грешка не инженерите, грешка е на генералите. Машината си е била добра за предназначението, макар предназначението да е било сбъркано. Здрава, не се чупи много-много, бърза, евтина и лесна за производство.
Дрън та пляс, в началото на Барбароса какво са правели немците срещу Т-34? 88мм зенитки и Щуки (оръжие на отчаятието). Успехът им се дължи не на по-добрата техника, защото ако се тегли чертата немците имат по-скапана техника, а не професионалността
Различен период все пак, за други времена става дума, други противници. Но иначе немските асове са били ненормални, скоро впрочем излезе много интересна книжка за тях по книжарниците (Книгопродавачницъ и Пингвините).
Тези цифри са само израелските самолети, свалени от арабски самолети и арабски самолети, свалени от израелски. Без свалени с ЗРК или ударени по летищата.