Опитвам се да спра да я слушам...Да се откъсна от тази песен...Но ми е трудно...Не помня откога песен не ме е хипнотизирала по този начин...Благодаря за това усещане!..И дано никой, никога, никъде няма повод да изпее в душата си тази песен...
Нека да отдадем дължимото и на незрящия Саша Матич, неговия "Ангел-пазител" и автора на музиката...Защото една песен, колкото и да е силен текста и, без хубава музика е нищо...Поклон и пред автора на българския текст...Омагьосващо е...
Знаеш ли, слънце, няколко пъти съм слушала тази песен...Ей така...Вършейки нещо друго...Ей така...Между другото...И чак сега усетих колко е силна и истинна...Няма случайни неща в този живот...Трябвало е сега да я усетя...Когато е докосната от теб...
"Кажи ми как да дишам...Без тебе не го умея..."Господи, има ли по-истинско признание на чистата обич!..Не зная как да го нарека...Емоция ли е?..Какво е...Но тази песен ме разпадна...Тази песен ме разнищи...Тази песен ме разкъса...
Е, няма как...Ще си налея още едно...След такава песен се пие и се плаче...Слънце, моля те не залязвай и ме карай още много пъти да се чувствам така развълнувана като след тази песен и този клип...Цялата ми душа ти благодари за сълзите...
в преносен смисъл са казани тези думи.. иска й се да проклина и ненавижда, но обича и не може да изпълни заканата си.. любовта наистина е саможертва,може би самата себе си проклина тя..