Не...не може да е история...Нещо толкова истинско не може да е история...Любовта може да си отиде, но не и да остане в забвение...А това, което остава вътре близо до сърцето не може да е история... Не...Не може...Прекрасна песен!
Това са големите сърца...Те имат силата да пожелаят щастие на другите...Макар че самите го нямат...Нека тази песен бъде поздрав за всички с големи сърца!
Когато любовта си отиде...Когато сърцето истине...Тогава и по горещите въглени да стъпваме в душите ни ще е убийствено студено и ледено...Благодаря ти, Севи! Невероятна песен...
"Не достигат сили,а се усмихвам...и от любовта си се отричам...Тръгвам си от обичайки...а сърцето ми се страхува...тръгвам си обичайки,като ранена птица...няма да е нужно вече,да съм мила и нежна..."