VBOX7

/> (Отнесе Вѐдата това момиче,
сега наистина си непотребен.)

Оказахме се невъзможни гари —
стерилен рай от тъжни акварели —
рисувани от влакове-сватбари
през пустите им обедни недели.

Напиши си последното любовно писмо
на папирус от моята кожа,
с капка кръв ще му сложа клеймо...
На скрижал ще наточа и ножа,

с който трябва да сториш Áгнец
същността ми, полепнала в тебе —
хляб не бях, но не бях и свѝнец —
дъх бадемов в елея лечебен...

Напиши си, че и днес още болиш,
(сърп ръждив за любови по жетва)
че превърна ме в тъжен дервиш,
сто молитви сменил срещу клетва.

Без музика, без грим, без реквизити,
просто траурно... Сбогуване.
Мълча! Писма ти писах — от графити:
Е... До друг живот! И до целуване!