преди не харесвах есента. не знам и аз защо. струваше ми се начало на студа-сив, тъжен сезон. дъжд, вятър, локви. не знам какво се промени, но сега есента ми харесва. като се замисля най-големите чудеса в живота ми са се случвали през есента. като пъстра палитра от червеникаво-златисти нюанси. има нещо много уютно в нея. и мистично. стъпваш по мек килим от паднали листа, все още има изобилие от есенни плодове, топли цветове, слънцето блещука между оголелите клони-топлещо, но не горещо. хубаво е.
