...и губя се...в себе си...се губя........вървя по тънко и протъркано въже...а пропастта под нас...поредна лудост...прошепва ми:...не чакай чудо...и Луна....
Дълго,много дълго...цял един живот ще се вълнува сърцето от незададени въпроси и непоискани отговори :) Но както се казва-сърцето си има доводи,които разумът не познава :) Стих,визия,музикален фон-страхотни (flower) :)
Тъгата трябва да се изтъгува за да се освободи човек от нея и сърцето отново ще бъде храм на светлината :) Хубав стих,а визуализацията му още повече ми хареса :) (flower) (handshake)
