VBOX7

/> __$$$$$$___$___$____$___$__$__$___$____$__$$$$$$___$___$____$___$_____
__$________$____$__$____$__$__$____$___$__$________$____$__$____$_____
__$________$_____$_$____$__$__$_____$__$__$________$_____$_$____$_____
__$$$$$$$__$______$_____$__$__$______$_$__$$$$$$$__$______$_____$_____
______________________________________________________________________ Бях толкова щастлив спомням си добре
тогава още бях малко дете
помня колко лесно се сплотих
добрите им души лесно разкрих
веднага ме приеха с отворени ръце
всеки един от тях е в моето сърце
мойте приятели са моят живот
за тях давам и най-високия си вот
всеки ден се радвам на техните усмивки
големите усмивки през големите ошивки
всичките ми спомени са свързани със тях
как дивях със цялото си съпце се смях
аз съм сигурен че те са до мен
макар и във омраза и тъга да съм пленен
но да обичам не съм се уморил
няма нищо което от тях да съм скрил

А бяхме просто хлапета (х3)

Настъпи деня в който се разделяме
пак ще се търсим за да си споделяме
само че няма да е както преди
всеки ден по улиците аз и ти
в този град израснали
в този град живяли
по улиците на града яко сме дивяли
днес трима утре двама другиден сам
аз ще съм далече някаде там
бъдеще теб те зове мен ме зове
цял живот ще помня ваште гласове
братко заминавам назад не поглеждай
усмихни се тръгвай и се оглеждай
за всички мой приятели
и за всички мой хора
за всички яки пички и за отбора
да се срешнем пак всичко ще направя
кълна се в Бог няма да ви забравя

Нашите велики времена ще се запомнят
за нас лудите готините всички ще си спомнят
ново поколение оставаме зад гърба си
а къртнела никога няма да смени стила си
ще пораснем ще заминем ще имаме семейства
а сетя ли се за това мъката въздеиства

Живота е училище съдбата е учител
сам ли си трябва ти пътеводител
пътищата се разделят сълзите се стичат
но думите последни трудно се изричат
очи в очи стискаме ръце
старата прегръдка после юмрука на сърце
помня всички наши мелета ,но бяхме просто хлапета