Налей ми глътка незабрава в чашата любов...Скъпи...ти навярно имаш право...дали позор ще срещнеш или слава сърцето този изпит заслужава...целувай дълго глътката надежда,спокойно ще дочакам всеки жребий с Теб...Налей да пием двама...с теб...
Живота е "една китара" рано или късно някоя от струните се къса и колкото и да се опитваш да я сменяш не можеш звукът не е същият...Важното е да продължиш да свириш, а с колко болка и рани в душата...само ти си знаеш...
Мъже!!! Горките така й не се научиха да отмъщават с финес... и за жалост все още не са осъзнали, че каквото и да се мъчат да правят винаги те го отнасят по един или друг начин хи,хи...И въпреки това не можем без тях...УВИ ТАКА Е НАЛИ????
ВЕЛИКОЛЕПНА ПЕСЕН!ТАЗИ СЛАДКА ПРИСЪДА -РЕВНОСТТА- ОСЪЖДА САМО ВЛЮБЕНИЯ ЧОВЕК.ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ГО ИЗГАРЯ ТИХИЧКО ОТ ВЪТРЕ ЗА ДА МУ НАПОМНИ,ЧЕ ЛЮБОВТА Е РОЗА С БОДЛИ.И ВЪПРЕКИ ТОВА НЕ МОГА И НЕ ИСКАМ БЕЗ НЕЯ.ОБИЧАМ ТЕ!!!! МИЛИЧКО(МЕЧКО)