Днес ме е хванала носталгията.Тази песен ми напомня за един мой много любим човек, който за жалост отдавна не е сред живите.Все си мисля,че прекалено рано приключи житейският си път,но остават спомените който повярвайте не носят утеха...
Песента е прекрасна но ми навява ужасен спомен.Винаги се опитвам да издържа до края без за заплача но сълзите ми напират,а мига когато той затръшва вратата...миг в който трябва да е до нея той се предава и я оставя,просто ей така я оставя ужасно е..
Не е лошо. Даларас и до днес(гледала съм негови изпълнения от първите му изяви)има онази младежка мекота в гласа си която придава спокойствие на слушателя. :-)