bocetu
Пътеводители
Хорхе Букай
Сигурно има посока,
която е възможна и по много начини -
лична и единствена.
Възможно е да има посока,
която е сигурна и по много начини -
една и съща за
Хорхе Букай
Сигурно има посока,
която е възможна и по много начини -
лична и единствена.
Възможно е да има посока,
която е сигурна и по много начини -
една и съща за
всички.
Има една сигурна посока,
която по някакъв начин е възможна.
Начинът е да намерим пътя,
който води натам, и да тръгнем по него.
Възможно е да тръгнем сами, а по-късно с изненада
да срещнем всички,
които сигурно вървят в същата посока.
Не трябва да забравяме, че тази последна, самотна, лична и окончателна посока е нашият мост към другите, единствената допирна точка, която неотменно ни свързва със света такъв, какъвто е.
Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.
Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.
Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока.
Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.
Пътища, които не можем да избегнем.
Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.
Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.
За мен тези неизбежни пътища са четири:
Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, който аз наричам пътя на самозависимостта.
Вторият - пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам пътя на срещата.
Третият - пътят на загубите и на скръбта, който наричам пътя на сълзите*.
Четвъртият и последният е пътят на цeлостта и на търсенето на смисъла, който наричам
пътя на щастието.
По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.
През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.
Може би тези Пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.
Дано се срещнем там.
Това ще означава, че вие сте пристигнали.
Това ще означава, че аз също съм успял.
Има една сигурна посока,
която по някакъв начин е възможна.
Начинът е да намерим пътя,
който води натам, и да тръгнем по него.
Възможно е да тръгнем сами, а по-късно с изненада
да срещнем всички,
които сигурно вървят в същата посока.
Не трябва да забравяме, че тази последна, самотна, лична и окончателна посока е нашият мост към другите, единствената допирна точка, която неотменно ни свързва със света такъв, какъвто е.
Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.
Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.
Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока.
Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.
Пътища, които не можем да избегнем.
Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.
Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.
За мен тези неизбежни пътища са четири:
Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, който аз наричам пътя на самозависимостта.
Вторият - пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам пътя на срещата.
Третият - пътят на загубите и на скръбта, който наричам пътя на сълзите*.
Четвъртият и последният е пътят на цeлостта и на търсенето на смисъла, който наричам
пътя на щастието.
По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.
През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.
Може би тези Пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.
Дано се срещнем там.
Това ще означава, че вие сте пристигнали.
Това ще означава, че аз също съм успял.
Следвай
173
