Има два основни типа черни дупки — звездни и свръхмасивни. Звездните черни дупки са останки от масивни умряли звезди, които са загинали с имплозия. Най-близката до нас такава е част от бинарна система, наречена Cygnus X-1, открита през 1971 г. Намира
Когато останките доближат средата на черната дупка тяхната скорост се увеличава и те започват да се блъскат една о друга. Поради триенето материалът се загрява и се отделят рентгенови лъчи, които ние можем да засечем. Ако черната дупка е наистина гол
Черните дупки са области от пространството, където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга, което ги прави невидими. Ние можем да видим нещата, които тези грамадни космически прахосмукачки всмукват. Всичко, което доближ
Черните дупки се смятаха за чудовищата на Вселената, поглъщащи всичко около тях в един яростен пир. Но сега астрономите мислят, че те не са толкова космическа заплаха, колкото един фундаментален фактор за образуването и еволюцията на галактиките.