VBOX7

български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.


Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:


- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.


Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.


Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.


Капитана - немец същи -
отказа - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:


- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плен.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!


Чуй, там днес мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!


И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.


Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.


Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружена -
товар за него мил.


А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.


Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:


- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!


И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гръмовен глас -
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!


Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!


Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!


Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!


И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"