които се носеха.
Ти, който ми се усмихваш, толкова красив сред този блясък,
разбрах в сълзите си, това, което ти ми казваше.
Тук, Земята ни погубва, но сърцето ми те вижда.
Тичах по тясни пътища.
Падах сто пъти.
Прекосила реките и студените желания,
носих товара на тези, които не спазват закони. В една зимна градина, чиято картина се явяваше в съзнанието ми,
усетих топлината и силата ти,
Ако животът, или любовта ме изоставяха
то, аз умолявах вятъра да ме вземе в обятията си,
да ме отведе много далече, там където ти не съществуваш.
Вървях по стъпките му, които ми шепнеха безспир:
"За да знаеш къде отиваш, спомн
път,
и любовните ти писма върху лист коприна.
Запечатах завинаги в душата си, емоцията на гласът ти
в денят в който ми каза "тръгвам, не ме задържай!"
Прекарах дни питайки се: "ЗАЩО".
И в твоето сърце няма нито топлина, нито студ.
Това е болка, това е тръпка.
Ще осъзнаеш, че ти самата и всичко, онова което живее
в теб, е най-големия ти враг.
Ти вярваш, че ще си седиш в собствената сянка,
вярваш, че си дъждът, който озарява и потиска.
Знай, че ти струваш много повече от цялата тази история,
не се чувствай сама...
време когато ще съхраниш цялата тази фантазия.
Казват, че вече не обличаш онези дрехи, които ти стояха толкова добре
и те правеха така красива,
и как всички мечти които имаше преди,
луната ги погълна.
която разиграва, която липсва.
Спри да плачеш и знай, че един ден
някое момче ще ти даде, всичко за което мечтаеш и то много повече от това,защото ти не си луда...
Спри да плачеш, и изсуши кристалните сълзи защото ще настъпи
че само една приятелка е останала до теб,не плачи повече моето момиче...
Съществува любов, любов която убива
любов, която те кара да се смееш, да плачеш,любов, която горчи.
Съществува любов, която разочарова, която потиска,
Прости ми, че те питам как си
но ми разказаха, че са те видели сама
плачейки по улиците в късните часове
ах, като лудите...
Разказаха ми, че приятелят ти те е оставил, че не съществува утеха за твоите сълзи,
