burhanov
оставаш,заминаваш.
Мислиш,че живял си.Но-не,живота продължава и вечен писък в твоята глава остава.
И искаш да бъдеш просто ти това,което обществота иска.
Но защо винаги лицемерието е с усмивка.
Бъдещето- на самотата
Но в онази нощ когато бях гладен и жаден някой донесе ли ми,помогна ли ми-не.
Това сме ние.Защо?Питам се и чудя се-защо?И какво иска живота от нас?
Питам тихо сърцето си,какво иска то?А отговора е:любов,мир и разбирателство.
Във вълчо време аз живея и радвам се на всяка усмивка.Радвам се,че на масата ми винаги има хляб и сол.
....Любовта и дава и взима.Но тя никога не иска това,което на нея дал си.
Тази,която взе от душата ти цялата обич.А в сърцата адът гори..
Застанах пред пламналият поглед на съдията и той ми даде червен картон.
Продължих да се взирам през илюминатора и видях Земята.Тази на която живял съм.
Но остана ли живот в нея,попитах аз?Отговор никой не даде ми.
И отново бродя аз по пътя осеян с падналите жълти есенни листа.Там където бях роден,където черното се слива с небосвода и става сиво и мъгливо.
Хора борещи се за властта късат своите меса и копнеят за въздуха ти.
Почиташ,страдаш и пак стъпваш на крака.И пак продължаваш да живееш,да бъдеш това,което искат другите.
СТИГА!!!Не искам нищо и никой да направлява моето сърце.Искам радост,щастие и смях.Да бъда това,което съм.Живота не е приказка,но аз искам да летя свободен като птица.Да гледам отвисоко.Да виждам грешките човешки.
....Искаш да се скриеш от дъжда.Искаш да бъдем заедно.Да бъдем това което сме.
Ела,целувай ме бавно.Искам да запомня теб,лицето ти.Да запомня дните прекарани с теб.О,мое щастие и тъга.
Но зная,пътят ще свърши за нас.Утре ще бъда сам и ще плача за теб.А ти...ти ще бъдеш в ръцете на някой друг.И обичта и живота ми...незная.
Вълчо време настъпи и тръбва да си ходя.
Отпраших по стъпките на тишината ,но ще ти пратя любов за да помниш това,което загуби онази нощ-макар ти да не я помниш.
....Сив етюд,здрач,студен огън в очите тлее.Време за раздяла е.Вълкът вие,иска да оглозга ?
костите ти..Мечката тъпче,това което посял си.Но идва време което ще помниш-страни с две остриета,любов и мъка ще завземат това което съградих.Съградих и останах.Там където слънцето не грее.Там където рая се превърна в ад.Аз там живея.Името ми всеки с респект изрича с премръзнали устни.
......Мислите-мечтаят,гонят се в черния свод.Коя от тях да хвана?
Зная,зная,че идва това което не искам.Времето на сняг и студ,там където живота продължава.А ти,ти се криеш тук под стария дъб.и почиваш си и мислиш какво ще правиш утре.
Слънцето залезе.Няма време.Затварям очи и зная.Зная,че ще продължа да съществувам.

Отмъщението на велосипедиста
4 312 21.02.2012

Необичайнно смешна ситуация между убиец и заложник
9 872 22.02.2012

Batman забавлява хората по улиците на Торонто
58 206 21.02.2012

Глупав,глупав ... е колко да е глупав? Нестандартни ситуации.
11 701 18.02.2012

Стоичков vs. журналисти
101 097 21.02.2012

Луд се кара с Къци Вапцаров в Риск Печели... смях
93 072 19.02.2012

Готино паркиране
105 553 20.02.2012

Сладко коте иска ласки от стопанката си!
303 605 20.02.2012

Намерени маркови часовници в канал от чистач
64 676 17.02.2012

Ненормалниците - Спасяването на редник Мариян
76 427 18.02.2012

Човекът, който може да лети
52 970 18.02.2012

Нанотехнология...
155 578 19.02.2012

Детството - част 1
136 822 18.02.2012

Барабанист с голямо бъдеще ..
57 737 15.02.2012

Спускане по пистата на смъртта - част 3
33 063 16.02.2012