VBOX7

/> No Az 6tE KaJa "ZaBrAvI!",
6tE BaDe PrEkaLeNo KaSnO,
Za6ToTo ZnaI -
Na SvEtA Ne Si EdINsTvEn Ti.
6tE BaDe TRuDnO No KaK MiSLi6
SaM JiVqLa I BeZ TeB PReDi?
Az SaM Se SmqLa I BeZ TeB RaZBeRi.
Na SvEtA ImA I DrUgI, Ne Si SaMo Ti,
I ZnAi 6tE DoIDe MoITo VrEmE,
No Az 6tE KaJa "ZaMaL4i!" Не мИ пУкЪ За вАс мОмЧеТъ,
нЕ мИ пУкЪ зА тЪпАтЪ лЮбОф.
Аз сЪм пРоСтУ еДнА КуЧкЪ БеЗ сЪрЦе
ЩоТу еДиН НеЩаСтНиК мИ гУ ВзЕ....!!! ЗнАм Че Не СъМ ИдЕаЛнA,пРeцаКъш Ли Мз ПрА!ш ГрЗшКъ ТуТаЛнЪъ..аК0 OБиЧъМ OБиЧъМ Д0 КрАй..Не Мз ПоЗнАъШ пО ХуУ Си ТрАй..ЖиВеЯ КаКтУ Си ИсКъМ и За Н!К0Й Нe Мa E*е,ПаДъМ и СтАвЪм аМa Се СъЪм ДуБрЕ..
пРилИчАм тИ нА мОнАхИнЯ а ВсЪщнОсТ сЪм пОРнО бАлЕРинА В ИгРатА с УсТатА сЪм нАй-дОбРатА ОбИчАм с тЕб дА сЕ ЗаИгРавАм и нИкОгА нЕ пРеИгРавАм и ДвИжЕнИятА зАбАвЯм и ВсИчКо мЪжкО кАзВа чЕ нАй-дОбРе сЕ СпРавЯм. Аз СъМ МаЛка и СлаДка ИнТрИга. Аз УмЕя ЧаРоВно Да МиГаМ. НиЩо ЧуДно Че ХлЪтНа По МеНе- ИмАм СтиЛ КоЙто Тя Не ВлаДеЕ. Аз ОбиЧаМ ВкУсА На СкаНдАла. Аз ХиЛяДа СъРца СъМ ПрЕдАла...!!! КфО кАзА тОя..?!?Шш..аЙ вНиМаВаЙ дА нЕ сТаНе БоЯ..!Не Се ЗаНиМавАй с МеН..CrAzY сЪм Да ЗнАеШ! ИдВаШ кЪм МеН..pLz ВнИмАЪъЙ кФо Ше КаЙш....СтОй От МеН дАлЕчЕ---сЪрЦа РаЗбИвАм Фе ЧоВеЧе. Ти Си МноГо FreSh And CoOL,и Те ХарЕсВам Very Much,ВедНъЖ Look At Me и ПосЛе D==============================

Вали ли? - Не, това бяха моите сълзи...
Искам ли те? - Не, вече те имах...
Щастлива ли съм? - Да, защото си далече!
Мразя ли те? - Не, вече си ми безразличен...
Силна ли съм? - Да, защото успях да се преборя със себе си!









ЗаВиЖдАш,НиЩо ДрУгО в ТеБе нЕ вИжДаМ.НаРиЧаШ мЕ кУчКа,Но Аз Не Се ОбИжДаМ.ЧоВеК кАтО тЕбЕ нЕ мОжЕ дА мЕ нАрАнИ.КаТо Ме ГлЕдАш УмиРаШ оТ яД,нАлИ?!


нЕпоЗнаТи хОра.НепОзнАти лИца.нЕпоЗнАти дУши.НепоЗнаТи сЪрцА.и ВсеКи сЕ миСли зА оРигиНаЛен,Не оСъзнАва кАк сТавА бАналЕн.А иСтинСкиТе сА тОлкоВа мАлкО,тОвА не Е лИ жАлКо?!ДумИ,чУвСтвА и мЕчтИ,вСичкИтЕ лИ Са сАмо изПитАнИ лЪжи....


Не ИсКАш Да Ме ИсКа ТоЙ, ПаЗи Си Го КаТо Е тВоЙ Не СъМ гО кАрАлА, Не сЪм Го МоЛиЛа дА сЕ вЛюБвА в МеН, СкАнДаЛиТе Ми Ги СпEсТи ЗаЩоТо КрИвАтА сИ тИ...Ти Си Му ПоД рЪкА И МоЖе ВсЯкОгА ТоЙ дА бЪдЕ с ТеБ, Не ИсКАш дА мЕ иСка ТоЙ, ВъРнИ сИ гО КаТо Е тВоЙ...


НоСиШ СаМо ArMaNy u PrAdA .:. зА ТеБ ВаЖнА е ВъНшНаТа ФаСаДа .:. мИлО зА НаГрАдА ПоЛуЧаВаШ KiSs .. а зА УтРе сИ ТъРсИ ДрУгА MisS .:. аЗ оТдАвнА вечЕ нЕ ВяРвАм в ЛюБоВтА .:. РаЗбрАх чЕ СаМо зА ГлУпАцИтЕ Е Тя ! .:. оТ гЛуПаЦиТЕ ДаЛеЧ сТоЯ ! *





Кфо?кФо иСкАШ оТ мЕн?-попита кучката -Еми иСкАм тЕб!!!-КазА ТоЙ -И кФо щЕ ми ПреДЛожиШ Ти? -Любов! -Хаха Любов Сам0 тФа лИ?НЕ ми ТряБва люб0в,Тя нЕможЕ дА мЕ изДарЖа! -Но ниЕ... -Няма нИе,НямА любоВ иМа Сам0 иНтЕрЕси!!!







стОй оТ мЕнЕ нАдАлЕчЕ.:.ебАвЪъШ лИ сЕ с мЕн..мЪрТъф сИ чОеЧе.:.гОтинА сЪм и кфО?!.:.акО имЪш прОблЕм елА си гo рЕшИ.:.Ha отвОрЕн съ прАиШ..аMa стрАхъ тИ тЕжИ.:.аЙ иЗчЕзBЪъй.:.... тОтаLno откАчEnA sъЪм и зА нищо нE мE еБe.:живEя диво и лУдО,нЯъЪ ритЪъм мОйтО сЪърцE.:оБичЪъм vsEkи дА мE гLEдА кАк вЛиZъм сЪс грЪм и тРясЪк.:sExY иzZтЪънчEнА кАтО оТ сПисАниE "БлЯсЪък".:аE нE сЪм дОБрE и нE ми пУкА.:кОйтО мE мрАzZи дА си гО Na**kA











Аy нИ мА лЪъжИ чЕ Има ЛюбОф..! тЪй кЪъТ мЪ гЛедаШ...далИ сЕ забаВляВаМ..?СамО еДнО щИ кАжА -зЪъ нИщУ нИ сТаАш.ПраИш сА нА нОу оТфОрEн,аМъЪ пРи мЕн нЕщУ нЕ вЪрвИ...haAXh...аЗз И тИ ?мОй дA сИ вЪрвИш вЕдНаГа.Да сЪъ ЗанИмАаМ с тЕб неЩУу нЕ мИ прИлЯгA...!!!







СтРаШнО лИ е Да ВъРвИш СаМ тИ зАтВоРи ОчИтЕ,щЕ тЕ вОдИ мОяТа дУшА,щЕ тЕ пАзИ оТ бЕдИтЕ,аКо ЗаГуБиШ сЕ нАкРаЯ,пОвИкАй мЕ дА тЕ пРеГъРнА и КъДеТо И дА бЪдА зНаЯ,чЕ пАк пРи тЕбЕ щЕ сЕ вЪрНа...

4047037






. Не ИсКаМ дА бЪдА еДнА оТ мНоГоТо УсПяЛи Да ДоСтИгНаТ лЕгЛоТо Ти . . .


. . ИсКаМ Да БъДа ЕдНа От МаЛкОтО уСпЯлИ дА дОсТиГнАт СъРцЕтО тИ . . .

.
АдСкИ сИ гОтИн,ЗнАеШ гО,нАлИ?..ХлЪтВа пО тЕбЕ вСяКа До ЕдНа,АкO тИ оТкАЖе Тя Не Е жЕнА.. МнОгО сИ сЕкСи,зНаЕш Го,НаЛи?МъЖ,нО бЕз КоМпЛеКсИ оТ дАлЕч ЛиЧи..ВсИчКи нАднИчАт В тВоеЕтоО лЕгЛо,НеКа тИ зАвИжДаТ,иМа За кАкВо!!!

ХаЙдЕ мУхЛю,СрОкА тИ иЗтЕчЕ,нЕгОдЕн Си За УпОтРеБа ВеЧе,тЪкАвА кАтО мЕн Ще ТъРсИш НяКоЙ дЕн АмА щЕ бЪдЕ кЪсНо ЩоТо Си ОлИгОфРеН!!!ПъЛеН оХлЬоВ сИ дА зНаЕш-За МеН мОжЕш СаМо ДаА мЕчТаЕш!!!



Аз СъМ МаЛка и СлаДка ИнТрИга Аз УмЕя ЧаРоВно Да МиГаМ НиЩо ЧуДно Че ХлЪтНа По МеНе ИмАм СтиЛ КоЙто Тя Не ВлаДеЕ Аз ОбиЧаМ ВкУсА На СкаНдАла Аз ХиЛяДа СъРца СъМ ПрЕдАла!!....







ЦεЛ?βαЛα Л? Тε ε НяК?Гα CнЕжИнКα,И вИжДαЛ лИ Cи КаК тЯ CтАвА На CъЛзА[?] ТαКα ЖеЛaЯ Аз Дα Тε ЦеЛ?Нα,ДоР? ? Cл€д Т?βα дА Cе CτΘпЯ[!] gothic-images-b.jpg






мNоГо ЛиЦа СмЕNиХмЕ .. В мNоГо LоШи ХоРа DоБроТо ПреОDКрИХмЕ .. ЛъЖиТе иМ Do ЕдNиЧка ПрОсТиХмЕ .. и LюБоВтА Sи ПаК иМ DаРиХмЕ .. И аКо оТнОVо DоЙДе DеN В КоЙТо NяКоЙ ПоSтЪпИ оТноVо ТаКа С нАс .. ПъРвО Ще оТмЪсТиМ и ПоSлЕ Ще Му ПроСтиМ
gothic-images-f.gif

РуСи КосИ,КъСи П[]Ли ТаКа сЕ рАжДаТ чАлГа ЗвЕзДи,МаЛк[] ОтПрЕд,МаЛкО ОтЗаД с НяКоЙ ЧиЧо МнОгО БоГаТ...ПъРвИя КлИп ВеЧе е [ХиТ],а На ЕкРаНа Жив ТраВеСт!т...ЧаЛгa зВеЗдА иЛи ПъК дИвА КoЗа?КаКвА е РаЗлИкАтА?НеЗнАм,НеЗнАм !! :D




Общо: 2991235
Вчера: 865
♥ღ♥SUpEr SaiT nAli?:pPp♥ღ♥
Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в блога материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни
0.1033 ЗаЩо Да Те МрАзЯ?вСиЧкО бЕ пРеКрАсНо!ОбИчАх Те МнОгО,оБиЧаНа БяХ и Аз!РаЗдЯлАтА нАсТъПи СлЕд БуРнОтО щАсТиЕ...НеЖнАтА пРоЛеТ...жЕсТоКиЯ мРаЗ...зА мОяТа МъКа Ти НяМа Да ЧуЕш...нИ уКоР...нИ жАлБа...От МоЙтА уСтА...зАщО дА тЕ мРаЗя?СлЕд БуРнИя ОгЪн,ОсТаНа Да ТоПлИ сЪрЦеТо ЖаРтА...



оБиЧаШ Ли оБиЧаЙ СиЛнО...МрАзИш Ли МраЗИ зАвИнаГи...Не сЪжЕляВаЙ НиКоГа зА НиЩо зАщОтО еДвА Ли няКоЙ ТеБ Ще СъЖаЛи... ПлАчИ ТиХо,сМеЙ сЕ ВисОкО,оБиЧаЙ сИлНо... И ОтМъЩаВаЙ ЖеСТоКо !


РаЗлЧНа сЪм Да И кФо оТ тОВа пРоБлЕм лИ иМа, КаЖи Го СеГа! НяМа Да СпИрАм 6тЕ дЕйСтВаМ дОкРаЙ, ДрУг Не ВзИрАм ЖиВоТа Е РаЙ! нЕ мИ пОмАГаЙ аЗ мОгА сАмА МиСлИ мУ тИ-аЗ нЯмАм ЦеНа !



кА3вАт Ky4kA CъM БuЛa..Mu BcEku Cu ИmA XaPaKTeP.YлИ4HuЦa CъM БuЛa-E Пo ПoKpИBuTe Лu Дa BъPBя?BcЯka Be4eP CъM C Pa3Лu4Hu-4e OT KъДe Дa Гu B3eMa EДHaKBu??CпAЛa CъM C MъЖE..чЕ МъЖеТе уСтАВяТ лИ тЕ дА сПиШ..



Да живееш е хубаво,нали?Но кога?
Когато има защо!
Когато има за какво!
Когато има за кого!



Когато тъжно ти е на душата и мъчи те убийствена печал недей намразва ти съдбата и не проклинай своя идеал.



Едно момиче попитало едно момче дали е хубава
И той казал .... "не".
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...
И той казал "не".
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал
А той отново отговорил с "не".
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й
Момчето я хванало за ръката и казало:
Ти не си хубава, ти си красива.
Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги.
И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...
Така че сега ще ти кажа:
Харесвам те заради това, което означаваш за мен...
http://www.bis.bg/fsh/f/1/3/3/b/48433/photo/e/2/5//c375ec765db9ce9a10da0ce61f882641.gif
Ден светъл!
Ден красив!
Ден за теб и мен,
любим и съкровен.
При мен ела!
Нежно погали
лицето мое.
Излъчваш сила, мощ!
Вземи ме, понеси ме,
целувай ме, люби ме!
Във ада с мен слезни
и там люби ме ти!
На тебе вярна ще остана,
обич моя най желана!Дръж се прилично!
Недей така!
Що за възпитание
е твоето сега?
Това училище е,
не е механа,
не си в гората,
че да крещиш така.
Знаеш твоите права,
но липсва ти култура,
етика, човещина.
Кой възпитава те така,
нима е само улицата?
А у вас, в дома,
държат ли се така?
Тя каза , че ще танцува с мен, ако и донеса червни рози - възкликна младият студент, но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листатаи се зачуди.
- Нито една червна роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всички тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!
- Ето най-после един истински влюбен - рече славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах , нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя отпечатък на челото му.
- Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако и занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако и занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотени тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.
- Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, коетоаз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изомрудите и струа повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излага за продан на пазара. Тя не може дасе купи от търговците, нито да се отмери във везни срещу злато.
- Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко , че краката и не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да и дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.
- Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
- Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърпореше подир слънчев лъч.
- Защо ли наистина? - пошепна с мек тих глас една маргаритка на своята съседка.

Блог 29

*
СЛАВЕЯТ И РОЗАТА

[center][b]
- Тя каза , че ще танцува с мен, ако и донеса червни рози - възкликна младият студент, но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листатаи се зачуди.
- Нито една червна роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всички тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!
- Ето най-после един истински влюбен - рече славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах , нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя отпечатък на челото му.
- Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако и занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако и занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотени тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.
- Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, коетоаз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изомрудите и струа повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излага за продан на пазара. Тя не може дасе купи от търговците, нито да се отмери във везни срещу злато.
- Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко , че краката и не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да и дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.
- Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
- Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърпореше подир слънчев лъч.
- Защо ли наистина? - пошепна с мек тих глас една маргаритка на своята съседка.
- Той плаче за червена роза - обади се славеят.

- За червена роза ли? - извикаха те. - Колко смешно! - А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.
Но славеят разбираше странната мъка на студента - той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.
Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Като сянка мина през горичката и като сянка се понесе над градината.
Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.

- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
- Моите рози са бели - отговори той, - бели като морска пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.
- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.

- Моите рози за жълти - отговори той, - жълти като косата на руслка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.
- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
- Моите рози са червени – отговори той, - червени като краката на гълабите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.

- Една червена роза е всичко, което искам! – извикал славеят. – Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?
- Има начин - отговорил храстът, - но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.
- Кажи ми го - рече славеят, - мене не ме е страх.
- Ако искаш червена роза - каза храстът, - може дая създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!

- Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - а животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната внейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъвти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?
И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Като сянка се понесе през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.
- Бъди щастлив! - провикна се славеят. - Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от теб в замяна , е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща отот властта, при все че властта е могъща. Пламенноцветни са нейните крила и цвят на пламък има снагата и. Устните и са сладки като мед, а дъхът и е като дъх на тамян.

Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казва славеят, защто знаеше само това, оето е писано в книгите.
[center] Ала дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.
- Изпей ми една последна песен - пошушна той. - Много ще ми е самотно , когато ме напуснеш.
Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребътно гърне.
Когато той свърши песента си , студентът стана и извади от джоба бележник и оловен молив.
- Има форма - каза си той, докато се връщаше през горичката, - това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтткан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвал за някой друг. Мисли само за музиката, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! - И той влезе в стаята си, легна на тесния одър, замисли се за любовта и след малко заспа.
А когато луната изгря на небето , славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нош пя той с гърди , опрени на шипа , и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ пя той и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в неговите гърди и кръвта на живота му изтичаше от него.

Първо пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, като мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
Но храстът извика на слаяея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко слевейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката в душите на мъж и девойка.
И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато челува устните на навестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова и сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.
И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, молко славейче - извика грастът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притиисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го проница от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше наговата песен, защото той пееще за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.

И великолепната роза стана червена като изгревана източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.
Но гласър на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен възудух. Ехото го отнесе към синкавите гънки на планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! – извика храстът. – Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.
А по пладне студентът отвори прозотеца и погледна навън.
- Я, какъв чудесен късмет! – възкликна той. – Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. – И той се наведе и я откъсна. След това си сложи шапката и изтича към дома на професора с розата в ръка.

Дъщерята на професора седеше на входа и нявиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката и.
- Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза! – извика студентът. – Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
Но момичето се навъси.
- Стрхувам се, че няма да отива на роклята ми – отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъка, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.
- Честна дума, много си неблагодарна! – каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.
- Неблагодарна ли? – отвърна момичето. – Знаеш ли каво ще ти кажа? Ти пък си много груб; и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! – И то стана от стола и влезе вътре.
- Колко глупаво нещо е любовта! – рече студентът, когато си тръгна. – Тя не е и наполовина така полезна, защото нищо не доказва , винаги разправя неща , които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен, значи всичко, ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.


И той се върна в стаята си , издърпа голяма прашна книга и седна да чете.[/b][/center]
o 2 февруари 2010
o 0 коментара
o без оценка
*
СТАНКА ПЕНЧЕВА



Добра е тази архитектура,
която оставя добри развалини.
Хубави развалини ми останаха,
хубави развалини -
камъкът още излъчва слънцето
на ония дни,
нежно запълва пукнатините
мека трева...
Благодаря ти, Господи,
за всичко това!
И за дрехата ми, съшита
от думи и ветрове,
и за чашата пресушена
на любовното питие,
за покрива над главата ми -
небесния свод.
И за дадения - назаем -
живот.

--------------------------------------------------- ---------



Там, дето пеперудите отиват да умрат наесен -
там ме търси, когато другаде ме няма вече.
ще ме намериш над неподвижната вода надвесена,
спокойна, бяла и космически далечна.
Аз няма да ти отговоря, затова не викай:
ще слушам как се сипят песъчинките на времето...
Не можеш ме изведе, като Евридика,
не можеш даже пръстите ми в своите да вземеш -
погледай ме в кристала на вечността заключена,
безпаметна, безчувствена и безтелесна -
и си върви ....
Но по-добре е никога да не научиш
къде отиват пеперудите, за да умрат наесен.

--------------------------------------------------- ---------

[photo]1015637[/photo]


На младини обичаме мъже
самоуверени, себелюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят начаса -
и начаса забравят, че ни има,
които ни измъчват и насън,
като съдба неотвратими...
След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло.
И дълго, много дълго след това
душата те боли и тялото -
додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе
и ти прозреш накрая, изведнъж,
че доброта ти е била потребна...

--------------------------------------------------- -------



Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла -
прави ме кралица!
Ще умра без небе -
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък -
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
аз съм от тия,
дето са твърди -
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не -
на страхливите.
Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов -
като под гилотина.

--------------------------------------------------- --

НЕЖНОСТ



Додето сме млади, додето сме хубави,
обичта покрай нас все кръжи и кръжи ...
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи -
и ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
галени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен...
Но когато очите ми избелеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена -
от всички, които са ме любили,
край мен ще остане само един:
и за него аз ще съм винаги хубава,
неотделима, както преди.
Той ще милва ръката ми, стара и грозна,
ще ме води полека с усмивка добра ...
Затова сега мисля със нежност за този,
с когото ще се състаря.

--------------------------------------------------- ----




Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе -
значи си богат.
А взелият е беден.

--------------------------------------------


ХУБАВИТЕ ХОРА



Те са светли - като диамантите.
Те са редки - като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими.
Ни измислени, не святи.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли -
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са.
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора.

--------------------------------------------------- --------

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО



Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна - вместо да се намръщя,
да погаля - вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
o 14 декември 2009
o 15 коментара
o оценка: 10,0
*
ПИТО - ПЛАТЕНО



Не си ми длъжен абсолютно с нищо.
И аз - за щастие - не съм ти длъжна.
Посоката превърнахме в окръжност,
дома си - в клада, вместо във огнище.
Прахът на делниците ни затрупа.
Под него всеки празник изсивява.
Зърното - пръснато, прибрана - плявата.
Пито - платено. Счупено - купено.
Не безпричинно. Всичко е с причина.
Но да делим вината - не си струва.
Държим се на една-едничка струна,
като се скъса - ще замлъкнем чинно.
Не е бедата, че не си ми римата -
различен ни е ритъмът на дишане.
Не сме си длъжни абсолютно с нищо.
Освен с това, което не сме имали.

***
Маргарита Петкова
o 10 декември 2009
o 15 коментара
o оценка: 10,0
*
СТИХ


И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори и разпната,
тя си остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ...

РОСЕН ВАСИЛЕВ
o 10 декември 2009
o 10 коментара
o оценка: 10,0
*
Неизвестен автор

И ЕТО МЕ И МЕН !


И ето ме мен,
в таз вечер тъй красива
аз пак пред компютъра седя
и за любов незнатна аз мечтая

И ето ме, това съм
това съм аз, от плът и кръв
мечтател, можеби и откривател, кой знай,
аз вярвам, че има те и ти ще бъдеш с мен

Това съм аз, и аз това съм,
това което виждат очите твои,
аз това съм. И твой съм, тук и сега.
И нека любовта пребъде, пък дори насън

насън видях те, сънувах те, богиньо
тъй красива, тъй прелестна, о не,
усмивката ти е тъй прекрасна, ослепително красива
че не мога да заспя отново, без да те сънувам

И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...

Но не знам, сега аз ще легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя - Здравей!



**************************************************- ***



ВЯРА


и днес съм тъжен
някак уморен
и вяра се опитвам да намеря
в живота, в любовта...

А живота, хванал ме е здраво,
с тез чилични лапи,
не пуска че и иска парса,
да се усмихвам ли или да плача

Но вярвам аз,
аз вярвам,
в нещо истинско,така красиво,
и никога, аз няма да го дам,
никога, дори и на бесило

О сърце, поспри, поспри за миг,
изслушай твоя клет стопанин,
бъди със него, бъди, о ти,
бъди и от разума го ти пази.

Защото вярва той, аз зная,
вярва в любовта, о как вярва!
и не иска да забрави той,
сладките окови на любовта!
o 7 декември 2009
o 4 коментара
o оценка: 10,0
*
Мадлен Алгафари

НЕ ЩА ДА СЪМ МЪЖКО МОМИЧЕ !

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,
че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!
Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!
А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!






ВИНАГИ СЛЕД ТЕБЕ ЩЕ БОЛИ !



Винаги след тебе ще боли.
Винаги като разстроена китара
името ти в мене ще кънти,
спомените ще изгарят,
а сняг изобщо няма да вали.
Винаги след тебе ще е празно.
Даже и да крета някой редом,
няма да запълва ни пространството,
нито ще е център на Вселената.
Ни ще съм му Коледен подарък.
Винаги след теб ще съм сама -
като фар в море без кораби.
Като чайка без крила.
Като гладна вълчица сред хората,
настървена от самота.
Винаги след тебе ще е "никога".
Мразиш тези крайни думи, знам.
Но за мене те дори не стигат
да опиша моя страх голям:
винаги след мене ще си сам.
o 7 декември 2009
o 14 коментара
o оценка: 10,0
*
ТЕМА ЗА САМОТНА ЦИГУЛКА И СКЪСАН


ТЕМА ЗА САМОТНА ЦИГУЛКА И СКЪСАНИ СТРУНИ
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея.
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
баше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
- Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмя:
- Тя .... беше!


Иля Велчев
o 3 декември 2009
o 12 коментара
o оценка: 10,0
*
Какво ни остава


Какво ни остава,
на кой ще е нужно,
след притихналите
бисери на думите,
с които стреляхме...
Тихи нежни куршуми
в сърцата ли?...
Препрочитане за двама...
Между редовете узнаваме –
написаното не остава
на листа, а може би
в мечта, в неизтриваема
тъга и в сбогом,
което е начало...
o 2 декември 2009
o 12 коментара
o оценка: 10,0
*
Най-сладкото безсилие са думите..



Най-сладкото безсилие
са думите,
най-истински -
моментите без думи.
Думите... не могат
да спасяват, не убиват,
и пак ги търсим,
без да ги намираме!
Живеем в тях
минута по минута,
изричаме ги
като скъпоценно право.
Понякога дори умираме
от думите, наужким...
И, Господи,
как рядко коленичим
смирени
пред олтарите
на мълчаливите
ни чувства.
o 2 декември 2009
o 14 коментара
o оценка: 10,0
*
********

Виринея Вихра



Имам тебе. Значи, имам всичко.
Значи, ненапразно слънце грей.
И дано все тъй да ме обичаш,
нашта обич да ни надживей.
Завистта край мен не ме смущава.
Злобата не ще ме огорчи.
Ти такива радости ми даваш,
гледат светло моите очи.
И по ясното небе на обичта ни
облаци не ще се напластят.
На земята ние сме призвани
да вървим из светлоширнат път.

дА тЕ мРаЗя-нЯмАм сИлА.дА тЕ МоЛя-нЕ Ще Го СтОРя!дА тЕ оБиЧаМ-Не щЕ г0 пОвТоРя!




Всэки дэн зад гърбъ ми приказваш[,] а кату мъ вииш нищу не кааш[!] Кучка съм нали[?] Мразиш мэ[,] прэзираш мэ.. Э и[?] Мислиш ли[,] че мъ эбэ[?] Эм сори скъпъ ъмъ НЭ..


Акø мøuŦе сълзи нغ øзначават нuщø за ŦеЂ пø дøЂре сu вървu. Акø усŦнuтє мu не Ŧøплят душаŦа Ŧu, øзначава, чє нuщø нغ є какŦо прєдu...



НеПрЕкЪсНаТо Се МоЛеХ дА Се СеТиШ тИ зА мЕн И чЕ мНоГо Ме ОбИчаШ дА мИ кАжЕш НяКоЙ дЕн [!] ВрЕмЕтО тЕчЕшЕ тЕфОнА нЕ зВаНеШе И вЪпРеКи ВсИчКо НеЩо Ме КрЕпЕшЕ [!] зАщО нЕ нАмЕрИ вРеМе Да мИ сЕ оБаДиШ дАлИ нЯмАшЕ сМеЛоСт ИсТиНаТа Да Ми КаЖеШ [?] зАщО тАкА нАшАтА сЪдБа Ни РаЗдЕлИ...зАщО мОиТе ЧуВсТвА тИ нЕ сПоДеЛи [?] КаКвО дА нАпРаВя СеГа МоЛя тЕ кАжИ мИ [!] нАиСтИнА лИ нИ рАзДеЛяТ хИлЯдИ пРиЧиНи [?] МоЖе Би ТрЯбВа Да тЕ оСтАвЯ иЛи ПрОсТо Да Те ЗаБрАвЯ [!]



Ne vQrVaM v TvOiTe dUmI.Ne vQrAvam v Nito EdNa Ot tQh...nE sTaVa Na tVoitO i UmIrAsh ot qD.IdVaSh kUm MeN...pOChaKaI spRi sE...IsKaM dA jIvEq mOlq Te DrApNi Se...!




До вЧеРа пИеХ сОк вМеСтО ПиТиЕ,Ала ДнЕс Ми пИСнА оТ ТоВа,ЖивОтА мОй щЕ пРоМеНя.пО кЛуБоВеТе вЕчНо щЕ вИсЯ Ще бЪдА дОлНа КуЧкА бЕз дУшА!Да РаЗбИвАм МъЖкИтЕ сЪрЦа мИ е СтРаСТа,зАщОтО мрАзЯ лЮбОвтА!



нИкОга нЯмА дА се пРеДам,дОрИ сАмА дА ОсТаВам!С мОмЧеНцА щЕ се зАИгРаВам,пОсЛе НаГло щЕ гИ зА*бАвАм!нЕ мИ тРяБвАт гЪзАри иЛи ИДеАлИ...тЕ сА СаМо нЕк'вИ пЕдАлИ...



ЧаСоВнИкЪт сЕеЕ СмЕе От СтЕнАтА-ПрОпУсНаЛа сЪм НаЙ-ЩаСтЛиВиЯт сИ ЧаСс,кОгАтО НякОй мЕ е ЧаКаЛ,А аЗ СъМ ЧаКаЛа дА чУя ТвОя гЛаС!



кОгАтО оБиЧаШ нЕдЕй Да ОтРиЧаш,зАщотО ДоРи Да оТричАш лИчИ че ОбИчАш..!



ПиСнА мИ дА бЪда мАлкА И дОбрИчКа,вЕЧе сТавАм ЛошА пиЧкА!!!нЯкоЙ мЕ хАРесВАт..ДРуГИ нЕ..но МеН тОва въОбЩе Не мЕ еБе.МОжЕ да Не СЪм ИдеАлНа,но поНе СъМ рЕАлНа!!!



мИЛо зА нАгРаДа пОлУчАвАщ kIsS,А оТ уТрЕ сИ тЪрсИ дРуГа MiSs.Аз оТдАВнА ВеЧе нЕ вЯрВаМ в ЛюБоВтА!рАзбРаХ,чЕ сАмО зА гЛуПаЦиТе е Тя...


Не оБиЧаМ лИцЕмЕри сЛед гЪзА мИ дА Се влАчАт,щОто щЕ гИ нАкАраМ дА зАпЛаЧаТ.шИбАнИтЕ кУчкИ мЕн Ме мРаЗяТ,щОто пИчОвЕте в кРаКаТа мИ лАзЯт...



broken

гАДнЪ сЪм ПрИзНАвАм...лОшА съМ...-нЕ тИ сЕ дАваМ...нО По-дОбРе хлАпАчКа ОтКоЛкоТо ПоРеДнАта тИ иГрАчКа...



LuBov Li...kFa e tAq dUmA...XmM a Da cEluvKi rAzNi dUmI prAzNi,a pOsLE rAzdQLa i tFa sAm gO pReJiVqlA!sPiRa Da mI drEme...mAi e kRaInO vReMe!





ОгЛеДаЙ Ме БаВнО, ВиЖ Ме ДоБрЕ, СъРцЕтО Си ДрЪж, Да Не ВзЕмЕ Да СпРе. МоГа Да ОбИчАм, МоГа И Да МрАзЯ, ВсИчКо ДеТо Е ПрЕд МеН, ЗнАеШ, Че Го ГаЗя…