VBOX7

и мир. След въвеждането на постоянен видео контрол и микрочипирането на населението в развитите страни престъпността спада значително. Единствени талибаните в своите афганистански пещери се опитват да се противопоставят на системата. 35% от новините се отнасят до пещерния тероризъм, 29% до личният живот на различни светски личности, 18 % спорт и другото е добре сдъвкана и изплюта за публиката корпоративна реклама и политически анализ. „Лека нощ деца” е софт порно, а в училищата е забранено правенето на секс под 11 години.
По телевизиите вървят реклами на телефони, които мият чинии, перат и гледат децата, телефони с вграден генно модифициран домашен любимец – таралеж с гени от коралова змия, костенурка с ген от нинджа. В бившата Япония генно-модифицират хора – новият Батман наистина може да лети, например.
Щастливият обществен живот на хората от време на време бива обезспокояван от малоумните параноични крясъци на някакви псевдобунтари, които незнайно защо се опитват да търсят кусури на системата. И о, изненада – аз съм един от тия махнаджии.
Август месец е, 45 градуса. Прохладен ден. Живея в някаква периферна постройка, купена с парите от продадената къща на татко. Излизам за работа. Вървейки по тротоара до мене спира нещо подобно на линейка. От нея излизат трима мъже, които докато се осъзная ми бият инжекция във врата и ме окопчават. Качват ме вътре и ме закарват в нещо като лудница.
Оказва се, че заради политическите си възгледи и жалките си опити да настройвам обществото срещу властта, съм попаднал под ударите на европейския „Закон за непречене на системата”, който дава право на компетентните органи да затварят когото пожелаят в съответните заведения за какъвто пожелаят период. Нещо като “the patriot act”, само че по-ново и по-гадно.
През първите дни успявам да се осъзная въпреки лекарствата, с които ме друсат. Отброявам минаващото време, опитвам се да се концентрирам върху определени мисловни задачи, слушам дочуващата се от коридора реч. Но постепенно лекарствата започват да надвиват разума ми, или това, което аз наричам разум. След няколко месеца престой вече съм добър приятел с лекарите и гледам на новодошлите като на откачалки. Последният ми мисловен проблясък се случва след като с кекавите си ръце изтървам хапчето в тоалетната на килията си и не успявам да го извадя, за да го глътна. 4-годишен престой и вече съм готов да изляза – променен – много по-спокоен, разумен и трудолюбив, нов човек.
Винаги съм се ужасявал от страх при мисълта за безсмислена смърт.
Прибирам се вкъщи. Изхвърлям вехтото българско знаме, което не знам защо въобще съм пазил. Изгарям в печката някакви опасни книги. Изтривам от компютъра разните ми драсканици, статии и стихове и си правя профил в “gepime”, който на 3 март 2020-2030 и някоя става на 20-30 и няколко години. В остатъка от живота си спя-работя-ям-спя-работя-ям и т.н. Умирам на 84 години в присъствието на тесен кръг от близки и с удовлетворение приемам смъртта. А на улицата светят бурканите на нещо като линейка.
''Директна извадка от гръцкия вестник ''Симера'': ''Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.'' Писмо до Васил Левски

написано от Таня - ученичка 11 клас



Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.

...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.