А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
{pp} Страхотна, нежна и вълшебна песен, с много музика и чувство. Винаги ме разчувства, защото докосва сърцето ми.
Влюбен съм в най-добрата си приятелка, но не страдам затова, че не може да отвърне на чу
Страхотна, нежна и вълшебна песен, с много музика и чувство. Винаги ме разчувства, защото докосва сърцето ми.
Влюбен съм в най-добрата си приятелка, но не страдам затова, че не може да отвърне на чувствата ми, а защото ни делят километри
Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваща се и си красива.
Защо ли да не съм аз тази,
с която ти ще си щастлив?