VBOX7

дни да усетя.

Нищо няма да е както преди,
няма обелени колена,
няма ги детските сълзи,
няма я играта на топка,
няма обесена котка.

Бягахме но времето хвана ни във своята клопка.

Палихме чужди коли,
чупехме стъкла,
правихме зулуму,
не чакахме вечерта.

С колко много димки
и ни е запомнил квартала,

Колко много глупости който неса за похвала.
Състезанйя с лагерници,
състезанйя с жени.
Още от малки
бяхме бързи и яростни.

Братя дръжте се,
миналото връща се,
ние сме юмрука,
който вече разгръща се!

Как искам да върна дните назад,
да бъдем отново малки деца.
Как искам да върна дните назад,
да бъдем с ония големи сърца.

В училище трошихме
шкафовете с главите си,
а даскалите не можеха
да повярват на очите си.

Бягахме от часовете,
и пиехме бира в градинката,
неразделно сплутени,
бяхме ебати дружинката.

Още помня как снимахме видео клип в метрото.
Как ни арестуваха,
после ни пуснаха защото,
бяхме просто деца,
със ведри лица,
от малки борещи се,
за някоя желтица.

Спомням си как забивахме мацки по рейсовете,
и как се усмихваха,
като виждаха нашите фейсове.
Колко много купони,
колко двулитровки с чипс.
Колко пъти в дискотеки,
сме се правили гипс.

Аз помня,
рожденния ми ден
през две и пета.
Как задружно с кола,
обиколихме БГ.

Благодаря ви за всичко,
ще ви помня братлета!
За Вас винаги
ще има място във моето сърце!

Как искам да върна дните назад,
да бъдем отново малки деца.
Как искам да върна дните назад,
да бъдем с ония големи сърца.