VBOX7

има -
казвам го сега на глас.
Аз винаги на тебе ще държа,
а каквото и както ще да става.
Дори и да боли аз ще издържа -
истинското приятелсто вечно си остава !

Детството отмина,като капка дъжд в морето
и остави спомените нежни
да туптят носталгично във сърцето
и да тлеят дълго тъй безбрежни.
Всеки от нас днес гордо крачи,
с букет в ръка за учителите мили.
Вече сме големи и не плачем,
но сълзи в очите са се скрили.
В тази класна стая,в този кът
времето отмина като на шега,
"Зедно сме за последен път !" -
тайно чиновете ни шептят с тъга !

Събуди се зората окъпана във плам,
от сълзи и тъга уморена
защото много тъжно е когато си там от огромна болка пренаранена.
Днес вали край мен безспирно,
а моята душа от мъка се раздира.
Копнея да ме прегърнеш силно
и моят поглед в твоя да се взира.
Ала знам,че ще си мой само през ноща,
тогава ще бъдем едно цяло
и ще усещам за кратко мощта
на твоето чувствено тяло.
И така всяка нощ кошмара се повтаря,
само в него аз се чувствам жива,
а любовта ти,като огън ме изгаря,
но нищо-нека бавно ме убива!!!

Kogato plachesh zapali cigara,dimut shte skrie tvoite sulzi!Ne plachi za negovata iznevqra,a znai,che bil e tvoi predi!!!

Любовта е съдба,за теб и мен промени света.Времето спря в мига щом те видях,моето сърце без глас крещи:остани!!!

Едно момиче срещу мен стоеше....от момче бе сърцето й разбито,но за него още то туптеше....Тя обичаше го упорито през сълзи ми разказа...Влюбена е до полуда,че за него всичко дава,че не може да го мрази и на чудо се надява...!!! Попита ме какво да прави...??Дали з анего да се бори,дали да го забрави и да спре да му говори?!? Но нищо аз не отговорих-въпросът беше много сложен.Няма смисъл да се бори,но да го забрави тя не може.Жал ме е за нея...че трябва тя така да страда....ръка подадох,но се спрях...разделяше ни стъклена преграда,аз пред огледалото стоях!!!!