Тази песен отключи любовта ми към АRP и най-вече към невероятния Джони...и да , тя никога не може да омръзне...на хората , успели да съхранят детето в себе си ...уникална е с това , което носи - и нищо , и всичко ...
щом още сме тука , вероятно не сме чак толкова лоши...щом още сме тука , май не сме достатъчно добри...но когато стените се рушат ... мисля е най-наложително да съхраним вярата във Вселенския ред ...
тази песен за мен ли е писана ?! - пита draka ... и аз същото се питах , докато я слушах ... и после видях поздрава ... и вече не ми е тооолкова тъжно , защото не съм сама на Самотния Остров на тъгата ...защо ни трябва да избираме трудния начин
Драматично красивият клип , и тъжната музика , и тоя глас , който ласкаво ни обещава , че хубавото предстои - всичко това прави тая песен една от най-въздействащите , които съм слушала ...благодаря (flower)
къде отиват чистите ни намерения...трябва да вярваме в себе си и в другия ...и в правото на любовта да ни придружава задълго...докато смъртта ни раздели...