.... размечтах се, . ...да взема морските кристали и рокля да ушия от вълни....да впрегна вятъра ръцете да ти гали... букет от слънце да и подари... ето това е да запалиш нещо в душата на човек, да го събудиш.....приказка.
Защо е така?- защо най добрите думи и най искренни помисли идват когато сме наранени, когато душата ни стене от болка тъжна и самотна.Знам че не това е живота,на за мен тогава се раждат най прекрасните неща....
Усещането е като полет на птица, не усещаш ли свистенето на вятъра в крилете ни.Всяка любов трябва да бъде изживяна и с болката и с песента.Не, не, не , не ми е жал за будните, а за тези който не могат да го изживет.Това си ти Тони вятър в крелете.
ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА,пресъздадено страхотно.Музиката на какво ли не е способна.
За нея!Винаги!За да я има в нас,когато я чакаме,жадуваме,сънуваме.Дасе сбъдваме чрез нея самите ние и да пребъдем!Тя никога не бини изоставила напълно.И ще я има,докато нас ни има. (love) (love)
