Цвети,обичам душата ти.Ти нали разбираш колко е необятна тя?И колко много прекрасни мигове ще навалят в нея?Като пролетен дъжд,като синева.И чистота.Обичам те.
Съдбата всеки ден ме среща с хора,успяли накак си да продадат душата си.И само в кратките ми сънища-в бягството от шизофреничното ни време-където се наместват границите на истината и неистината-тогава виждам теб!И то ми е достатъчно.Обичаме те Дони!