Ето за това сме на това дередже,защото като допре ножа до кокала и бягаме,вместо да се борим.Вместо да тачим родното и да търсим алтернативи в България гледаме чуждото и си мислим,че не е възможно това да се случи и тук.
Много им здраве тогава.Чантичката,багажа и пътя,а ние малкото останали ще се опитаме да поправим грешките на хората преди нас. Като си тръгвате си вземете и една българска роза за спомен и не се връщайте!
