Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта.Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света.Ти, като жажда париш в моето сърце.Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна.Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен.Ти в нечии поглед изгряваш в един неочакван ден.Но на живота в този луд, задъхан бягс теб аз се разминавам пак, любов – мечта.Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.Колко се разминават с нея и радостта.Колко ли хо
