В необичаен час в ума си те създавам като тайно съкровище
С каквото не ми казваш пълня страници – може би в думите да те намеря
Размътвам деня на слънцето, което залязва - лицето ти да видя
На облаците простирам небесна дъга – мост да до
Само в сънищата мога да те докосвам
Да оставяш цвят върху моето сиво
И всяка зора коята тъмнината ще погуби
И друго представление, което на репетиция ще свърши