по-отдалечените звезди и галактики на чиято светлина и трябва много време да ни достигне и макар,че ние виждаме сега тази светлина те може вече да не съществуват,а там където виждаме като черен фон на небето може вече да има нови звезди чиято
гледаме във миналото,защото дори на светлината която се движи с 300 хил. м/с и отнема много време докато стигне до нас и например ние като гледаме нашето Слънце го виждаме как е изглеждало преди 8 минути,а не как изглежда сега,същото е и с
та да го кажа по-простичко,небето не е тъмно и черно,има светлина недоловима за нашите очи - инфрачервена,която се получава от светлината произведена от големият взрив(началото на времето) и звезди живели отдавна.Тоест като погледнем в небето ние
Звездите който виждаме вече може да ги няма и светлината която няблюдаваме може да пътува милиони светлинни години и по този начин да виждаме миналото на звездата.
Защо? Защо ни отговарят с пълен отговор, това е само още една теория от хилядите. Също като сътвояването на света с помоща на Бог, само за тези които вярват в нея. Това е същото, но не токазва нищо. Но разбирасе поражда се мисъл в нашите малки глави.
На пръв поглед простичък въпрос, който има малко неочакван (но все пак логичен) отговор, който от своя страна води до други фундаментални въпроси, които (засега) нямат отговори... Ето затова науката има свой чар и обаяние.
