VBOX7

с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ти.
Да продължавам напред и всяка вечер да се връщам с две крачки назад, за да си спомня по-добре за теб,въпреки че зная,че няма да те имам.
Да живея в измислен свят, в който те има.
Да сънувам теб и да ме е страх да се събудя, защото ти няма да си там.
Да си налагам да те мразя и едновременно с това да те обичам още повече..
Най- простичко...
Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –аз отговор нямах готов.
Целунах го, сгуших го нежно –знаех, това бе игра.
Въпросът дойде неизбежно.
Какво да отвърна сега?
Замислих се – примери много –кражби, насилие, взлом,
омраза, несрета и злоба,
несгоди в почти всеки дом .
Любов не можах да открия –
чиста, открита, добра.
Срама пред детето да скрия
на грешната наша земя.
Погледнах дъщеря си-рисува
тихо по белия лист.
В рисунката – слънце и къща,
в двора играят деца,
там майка с баща се прегръщат,красиви и нежни цветя.
Детето приветливо каза:
“Мамо, рисувам любов.”
Най-прости неща ми показа –
получих урока си нов.