Като бях тийнейджърка (още течеще Стогодишната война), пуснаха по телевизията (тогава беше телевизияТА с определителен член, щото беше единствена)филм за Паганини. Страшно се запалих и известно време слушах по цял ден Паганини. Носталгии разни...
Хех! :))) Златна му уста на Рувас. Не му е трябвало да се сеща за други. Дори и само Алексиу е била достатъчна. Тя е много повече от един голям глас и много повече от изпълнител. Тя е композитор и поетеса. Творец с главно Т.
Жестоко парче. :))) И целият албум "Bussino kai nerantzi" e жесток. :) Мисля, че заглавието на песента е Stafulakia - една дума, букв. "гроздови зрънца".
Песента е на Ставрос Куюмдзис - музика и текст. Мисля, че първият запис е на Янис Пулопулос, но най-известният вариант е на Йоргос Даларас: play:5eb6b7c0
Ок, исках да избегна темата, защото уважавам Кичка Бодурова като певица. Но сега вече чувствам, че ти дължа обяснение. Чисто и просто за мен пък е дразнещо, когато наши музиканти си позволяват да взимат песни (и в случая "взимам" е евфемизъм)...