Рофинка болна легналана високана планина.Никой до нея немаше,сал една стара майчица.Тя си Рофинки думаше:-Рофинке, моя дощерьо,мила ли ти е рубана,рубана още любено?-Майчинко, стара майчинко,не ми е мило любено,ам ми е мила деньоса,че са е пролет пукнала,всичко от земя излиза,пък аз нах земя отивам!Иди ми, майчо, порукаймижова Фатма да дойде,да си й придам, майчинко,моено любе да води,мояна руба да носи!
А тука един овчар с една каракачанка, още повече се раздава на макс:) на същата песен заедно с един гайдар :) УНИКАЛНО !! Изглежда тази вечер до като работя, това ще слушам на "repeat" :) Поздравявам всички Българи. И нека доброто бъде с вас :)
Басиииии, в нас като го усилих, тапетите ми се отлепиха и двама съседи под мен викат, даваййййй до дупкаааааааа ощеее можееееее. Болката е голяма, кефа също :)
