VBOX7

Не става въпрос за такъв вид равенство. Един идиот ми даде пример с физическите разлики. Разбира се, че има разлики между нас. Става въпрос за равенство в обществото. Аз се отнасям еднакво и с двата пола. Такова нещо "защото е жена" според мен не трябва да има или "Нали си мъж!". Стереотипите носят само лошотия. И да, трябва да я омая, но с истински неща, а не със заготовки от обществото от сорта на цветя или празни комплименти или да се надувам, че мога да черпя и имам пари в излишък за дами...

Тя рибата в морето е много, ама не всяка рибка е златна... пък и златна рибка на дали ще има за всяка една, пък и годините си вървят. Всяка една може да си мечтае за златна рибка ама като стигне ~40г. възраст и още не е намерила златната си рибка ще започне да търси охлювите по дъното на морето защото златните рибки си имат търпение и то не е неизчерпателно... от много капризи и претенции някой си остават и сами до старини, пък на нас какво ни пречи да си хванем 18-се годишни с по малко капризи

Няма значение каква стръв хвърляш, това не те прави рибар. Ти може да опиташ много неща, но по правило жената избира кой ще бъде до нея. И да, трябва да я омаяш, друг начин още не е измислен. И няма такова нещо като равенство между половете. Като минеш третиране с женски хормони и родиш две деца чак тогава може да имаш такива претенции.

По тази логика, не златната рибка трябва да съм, а рибаря. Защото се изисква от мен да направя всичко възможно да направя добро впечатление, да накарам момичето да се чувства специално, да я омая, а за мен да е достатъчно да ми клъвне въдицата. С това не съм съгласен. Не искам да съм рибар, искам да съм риба. Искам да има някакво равенство между нас и да не се обременявам със стерeотипи, които на мен лично ми се струват сексистки. Аз не виждам жената, като слабия пол... прекалено съм наивен

Не мога аз да отговоря за това какви са твоите очаквания. То затова са си твои, а не мои. Но ако толкова държиш да не пожертваш нещо само защото има паричен еквивалент, много е вероятно обекта на интереса ти да не си даде шанс да те опознае и евентуално обикне и вината за това няма да е нейна, а твоя, защото други ще положат повече старание, а ти може и да си златна рибка, но риба в морето - бол.

А какви трябва да са моите очаквания от нея? Да е хубава и добричка, като декоративно цвете ли?

Никой не е казал, че няма да и говоря, че няма да я лаская или че няма да се интересувам от нея. Ще си говорим и ще я слишам с интерес. Ще се смеем, ще си мечтаем, ще танцуваме, но няма да и купувам рози, освен ако не знам, че харесва цветя и вече я познавам да някъде. Не съм от хората, които ще те накарат да се почувстваш по-специална, без да те познавам... тъпо е.

Никой не казва, че е решаващ фактор. Просто при опознаването с някой, който те привлича, се опитваш да оставиш добро впечатление. Ако не и платиш сметката, не и отвориш вратата, не и подариш роза, не и се усмихнеш, не говориш с нея и не я погледнеш, тя откъде да знае, че съществуваш изобщо?

съгласен (yes)

Очевидно нищо. Аз предпочитам по-нахакани жени. Да има баланс в динамиката на взаимоотношенията. Да плащам сметки, защото се страхувам, да ме помисли за незаможен е просто жалко... и очевидно няма искра между нас, ако това е решаващ фактор.

(handshake) (yes)

Това е защото осъзнаваш, че често мъжете плащат за да създадат усещане у партньорката си, че тя им е длъжна с нещо :D

Споделям :) Другото, което практикувам е разменено "гостуване" - редуваме се.

Ако ти имаш изброените от теб въпроси към дамата, която си поканил, то аз имам само един въпрос: Какво по дяволите правиш в нейната компания?

А мъжа се чуди " Бе тя сметката е 5 лв. Какво я бърка да остави 2лв. Защо това е мое задължение? Голям ли мъж ще изляза ако платя нейното кафе? Да не би да съм благословен с присъствието и? Това моята благодарност, за дето е излязла с мен ли трябва да е? Аз нищожен ли съм? Или тя е под нивото ми, тъй като е жена и аз съм задължен да се погрижа за нея? Аз си мислех, че в днешно време жените имат потенциала да се мерят с мъжете, но тези стереотипи им удрят спирачките.

Меркантилността е едно на ръка, но в човешкото поведение почти всичко е базирано на инстинкти, независимо колко са напудрени и неявни. В случая със сметката женския индивид определя способността на мъжкия да снабдява с прехрана и неговата работоспособност. Не е геройство да платиш сметка от 5 лв., но ако нямаш пари да го направиш, подсъзнателно се замисляш дали този човек не е инвалид - я физически, а ментално. И този уплах "задължава" мъжкия да се натиска да плаща.

ок, но ако сметката не е най-важното нещо, защо ще е задължение на мъжа? За да се дефинираме, като по-силния пол ли? Като техен закрилник? Те хора ли са или домашни животни?

Не съм съгласен с хората под мен(не са те разбрали даже), но не съм съгласен със стериотипа. На мен не ми е до парите, ще ги дам, но просто не харесвам жени, които очакват мъжа да е "под контрол", а те да са като някакво бижу, което е безценно. Нямам намерение да се държа с човек, все едно е котката ми. Да и държа вратата отворена... Не си саката. Отвори си вратата. Или ще се държим като хора или чао. "Романтика" Е, ако искам да направя нещо специално за човек, който ми е близък е друго...

Забоди си 1 вилица в окото и ще ми стане по-приятно!

Това, за което ти говориш е "спонсорство", миличка! На такива като теб, с подобен начин на мислене, мъжете им викат 'златокопки'! Използват се и други определения и епитети, но аз съм кавалер и ще ти ги спестя! Сигурен съм, че и ти ги знаеш! А толкова грамотно пишеш, направо не ми го побира акълът!