Аз съм от видинския край..Веднъж като малък,късно през ноща чух реещ се женски глас на прозореца ми,който ме викаше по име,носещ се във въздуха,който се чуваше ту от едната страна,ту от другата,ту по далеч,ту по близо,сякаш жена летеше във въздуха около прозореца ми и ме викаше по име..разбира се аз в тая жега се завих през глава с юрган помна докато не чух да се размърдат хора и тогава разбрах,че е вече светло..няколко минути беше това с гласа,но си ми остави траен спомен и до днес.. (wow)