gadjelova
Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я
превърнах в стих.
И я раздадох. За да я спася...
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.
И я раздадох. За да я спася...
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.
Следвай
4
