VBOX7

пренебрегвайки единственото, което ни е дадено.Същевременно сме толкова лекомислени,че мечтаем за несъществуващото,изпускайки реалното.Защото настоящето обикновено ни наранява.Затваряме очи за него,защото ни опечалява.А когато ни е приятно,съжаляваме, че ни се изплъзва.
Опитваме се да го задържим чрез бъдещето и мислим как да организираме начинания, които не са в наша власт, във време, до което не сме сигурни, че ще доживеем.
Ако всеки организира мислите си ще види,че всички са свързани с миналот и бъдещето.Почти никога не мислим за настоящето.А и дори да се замисляме -правим го с оглед на бъдещето.
Настоящето никога не наша цел: миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето-наша цел.

Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежнo никогa не сме щастливи. r.i.p. milane






Аз съм човекът който тормозише като малък,
Аз съм човекът който ти изглеждаше жалък!
Аз съм човекът който те отвръщавъше,
Аз съм човекът на който се подиграваше!
Аз съм човекът който плашеше до смърт всеки ден,
Аз съм човекът който стоеше безмълвен,смотен
Аз съм човекът който носи болка в учите си,
Аз съм човекът който винаги крие сълзите си!
Аз съм човекът живял в стах и насилие толкова време!
Аз съм човекът разрошен от това време!
Аз съм човекът който се давеше в презрение!
Аз съм човекът който проклинаше своито рождение!
Аз съм човекът който мачкаше за забавление!
Аз съм човекът от твоето поколение!
Аз съм човекът чието име не знаеш!
Аз съм човекът за когото нехаеш!
ТИ МИСЛИШ,ЧЕ Е ГОТИНО ДА СИ СВИРЕП,НО И АЗ СЪМ ЧОВЕК!
КАТО ТЕБ!НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН!БЪДИ РАЗЛИЧЕН!СВЪРЖИ СЕ С НАС!UNICEF!
УЧИЛИЩЕ БЕЗ НАСИЛИЕ!
СЛОЖИ ТОВА В ПРОФИЛА СИ ЗА СЪПРИЧАСТИЕ!