любовта на Аслъ и Гювен ми напомня за една песен,мисля,че им подхожда:Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност....
Избрала си една много хубава,но тъжна песен за такива прекрасни моменти.Любовта на Аслъ и Гювен доказа,че човек да трябва да си даде втори шанс!
Клипът ме разчувства,много е хубав!
КОЙ ЗНАЕ КОИ СТАНАХМЕ,ОТКРИТО И ЯСНО.КАКВО КРИЕМ В НАС И ОТ КАКВО БЯГАМЕ?КОЕ Е НЕЩОТО, КОЕТО БЕЗПИРНО НИ КАРА ДА МИСЛИМ,НЕЩОТО НЕ ДАВАЩО НИ СЪН?БЕЗ ДУМА НА ЕЗИКА, БЕЗ СПОМЕН ВЪРХУ ТЯЛОТО,КАКВО НЕ Е НАРЕД С НАС?
