Пак сам говоряПак сам говоряИ тук се побърквамИ по очите само се стичаСълза черна и изгарящаПак сам говоряБез спиранеИ тук се побърквамИ се побърквам по теб
Може би стига ситния дъждИли скърцането по стълбитеСпомените, от които болиИ вечерите, които минаватПак сам говоряБез спиранеИ тук се побърквамИ се побърквам по теб
Пак сам говоряИ по пътя вървяИ минаващите хора ме гледатИ се смея и говоряПак сам говоряИ тук се побърквамИ сядам отпред пред огледалотоПравя гримаси и се смея и се смея
Побърквам се, побърквам се, липсваш ми и се побърквамПобърквам се и се губя, и губя разсъдъка сиИ само сам говоря и болката я забравямОбаче когато си те спомням се побърквам
В лудоста си се довършвамИ плача и се смеяИ границите на логичнотоЗапочвам да преминавамПак сам говоряЧупя оглеалотоНе издържам да гледамЧе пак в сълзи се обливам
Пак сам говоряИ питам какво ставаИ себе си мразяИ след това отново се обичамПак сам говоряИ тук се побърквамИ се побърквам по тебИ се побърквам, и се смея и плача и се смея.
гръцките песни са с уникални текстове. силни и много истини казват. Хубаво е да ги равбираш. Песничката за която говориш е на Grigoris Mpithikotsis - Ena omorfo amaksi me dio aloga.Kato pochina naistina go izpratixa s kaliaska s bql i cheren kon
