Колко е трудно да стоя отстрани
и да знам, че не мога да ти кажа остани.
Остани, прегърни ме и забрави
грешките, които допуснах преди.
Сега осъзнавам, че те обичам така,
както никога преди не съм обичала.
Но вече
На мост самотен чакам.
Наоколо ми – мракът.
Очаквах вече да си тук.
Само дъжд – небето плаче.
Няма стъпки по земята.
Вслушвам се да чуя звук.
Не ме ли търси някой?
Няма ли някой да ме заведе у дома?
