(devil) 8-| „Говорим за пустинята, която е в нас, която е извън нас и която е в ежедневието. За това, което ни заобикаля и това, което не можем да заобиколим, а трябва да преодолеем, да преминем. В пустинята не само намираме отговор на много наши въпроси. В нея има всичко – и ветрове, и мечти, и миражи, важното е ти какво ще избереш” (star) Греди Асса (star)
(devil) (think) .. Винаги, в най-тъмното, в най-прашното, в най-запуснатото кътче на съществото си, всеки от нас крие по частичка от себе си.. Частичка, която ни помага да се намерим, когато мракът се спусне над нас ..
всичко има значение..само не и загубата на самия себе си..от това трябва да се страхуваме..иначе нищо не остава незаменено...природен закон...но себе си ако загубим....трудно се намираме после
(devil) (wait) .. Просто нещо остава.. Като снопчето бели коси.. Като горчивия вкус в устата.. Като болката от старата огнестрелна рана, която винаги се обажда, когато времето се променя.. Като кошмарите, които винаги се явяват неканени.. Като ...толкова много неща, които напомнят, че нещо си е отишло... оставяйки ни да се чудим какво печелим и дали печелим, когато губим.. (emo)
Гледам го вече два пъти....невероятно....пропито с толкова невъзможност да продължиш напред....толкова болка от пропиления живот........и когато стоиш пред ръба на нищото......и когато се чувстваш така невъзможно сам......дори и в блясъка, заслепил ангелите..отново не намираш път за себе си.....тогава просто го пусни да си тръгне..освободи се ...как да коментираш загубата на себе си.... (emo)
(devil) (think) ..когато остане душа без цвят, сърце без ритъм, (angel) без криле ..; тогава се появява (devil)-а с усмивка на лицето и с една прецакваща реалност в ръцете... (emo)
..и когато останем без съдържание.....и когато това в нас се превърне в бяла пустиня....и когато не остане нищо, през което не сме преминали......ако кажем молитва...дали ще ни се даде втори шанс....дали ще започнем отначало...като поникнал стрък от семе...чисто и неопетнено...дали...ДАНО..... (emo)
<
